
Както вече ви издадох, фестивалите са динамично нещо. Ето че и днес се срещнахме с различен вид представления, актьорска игра, теми, въображения, страхове, амбиции, мечти, колебания и копнежи. А театърът е пространство, в което можем още да си позволим да бъдем противоречиви. Какъвто беше и моят ден.
Теми различни се изброиха и нанизаха- разнообразни, търсени, понякога ненамерени, понякога плахи, друг път леко избягали. Объркана младост, приятелство (завинаги в недрата на кукления театър), шега с намигване и ритник, приказност и красота, наивност и ирония, и дори малко съмнения. Нищо човешко не ни е чуждо и театърът „го знае“ най-добре.
Срещнахме се на гръцката граница със „Снежният човек, който не искаше да се топи“ на Куклен театър „Прасин Алога“, Гърция. Продължихме към морето с „Меко казано“ на ДКТ- Бургас, от там поехме малко нагоре към Варна, където се приземихме с „Рапунцел“ на ДКТ- Варна, а на финала се опитахме да докоснем болезнената и неизговорена достатъчно тема за проблемите на младежите (наричани по американски модел „тийнейджъри“) с „Докосни ме“ на Драматичен театър – Търговище.
До утре. И не се съмнявайте. Ще ви пиша!
Катерина Георгиева