Comments are off for this post

Кокоши крак, зъб от акула, малко блатна вода и магията се случва!

Здравей, мили ми Бърборко. Днес пиша само на теб, тъй като разбрах, че останалите “разбойници” от тайфата са заминали на експедиция в гората. А ти защо остана?Да не би да те е страх? Или си чул някоя страшна история за вещици, самодиви,  крещящи птици в нощта? Спокойно. Това е само част от сюжета. Винаги можеш да си измислиш и друг. Например, може да се появи смел овчар и да оправи историята. Или пък съвсем да я развали. А защо просто не напишеш твоята история? Все някой някъде трябва да започне…Нали знаеш, че така се измислят историите. За книги, приключения, корабокрушения. Театър.

На третия ден на фестивалната фиеста в Търговище си мисля за историите. За историите, които се превръщат в легенди и после ги разказваме. На децата, листата, сезоните, времената. Те пък ги разказват на всички планети и се появяват нови хоризонти за измисляне- а от Космоса нататък пространствата са необятни и само приказки да искаш. Третият ден на “Вълшебната завеса” ми напомня детството – пълно със странни герои, измислени или реални, послания с крила, митове и легенди, вещици, гарги, заклинания, магия, любов. Защо не и малко любов. “Малката Баба Яга” на ДКТ- Търговище и “Самодивска приказка” на ДТ- Търговище се вглеждат в тези пространства – там, където се сблъсква реално и нереално, магично и битово, добро и зло, скрито и тайно. А категорични послания няма. Защото Малката Баба Яга не иска да е нормална вещица, а да прави добрини, и самодивите не могат да виреят в света на хората. Не за друго, просто той е твърде скучен и обозрим.

И след това идва гъделичкането. Не на шега, а съвсем изрепетирано. Гъделичкане като изпробване, опипване, допир, усещане. Живот в усмивка. А такъв  се опитаха да ни разкажат от ДКТ- Габрово със своите смешни герои – семейство Усмивки и един Прахундер, който в началото е сив, а на финала става бял. Защо ли? Научил се е да прави добрини, ето защо. А бялото е символ на чистота, радост, усмивки, ако гледаме на него по банален начин.

Иначе е бял лист, върху който започва нещо ново. С такъв нюанс  бе представена  презентация за Световната асоциация на театрите и театралите, създаващи спектакли за деца – АССИТЕЖ, която поднесе Диана Кржанич Тепавац, президент на АССИТЕЖ – Сърбия и член на изпълнителния комитет на АССИТЕЖ Интернешънъл.

Това беше и първото представяне на Драматичен театър – Търговище като нов индивидуален член на асоциацията и първа за България контактна точка.

Дискусията на тема „Постдраматичният, традиционният, скучният: Постигнатите и непостигнати сценични форми на спектаклите за деца“, подготвена специално от Димитър Чернев (още един рицар на театралното писане), не се проведе поради сгъстяване на времето, но това може би означаваше просто отлагане за по-добър момент. Когато срещата би била неформална, а разговорите още по-разпалени.

П.П- Драги ми смехурко, сега вече можеш и ти да тръгнеш към гората. С малко театрални истории в джоба, никой не може да те пребори!

Катерина Георгиева

Comments are closed.