Comments are off for this post

Четвърти ден на вълшебство в Търговище

Машината, приятел. Машината Ян. Машината Бибиян. Машината Елин Пелин. Но в един друг свят, в една друга реалност. В една енергетична и нагрята машинария, в един театрален експеримент, който ни води иронично, агресивно и безкомпромисно по пътя на изкушенията – да бъдем по-лоши, по-нетърпеливи, по-страхливи.

Защото привидната небрежност и безотговорност е страх да бъдеш истински – доказва го спектакълът „Машината Ян Бибиян“ на Ателие 313, град София ( по мотиви от Елин Пелин; адаптация и режисура- Петър Пашов- младши; сценография- Димитър Димитров и Петя Димитрова; музика- Петър Пашов- младши; участват- Радост Кожухарова, Стефан Димитров/Цвети Пеняшки, Тодор Несторов и Даниел Русев). Той подхвърля посоки и идеи за осъщестяване на личното примирение с греховете и преобръщането им в опрощение- към/чрез най-близките, непознатите, изкуството, себе си. А именно осъществявайки търсенето на един по-провокиращ, ярък и чуваем театрален език, в който можеш да си позволиш да питаш, да разпознаваш, дори да не разбираш, но да преживяваш.

Машината си ти. Машината е системата. Машината е семейството. Машината е любовта. Ти си болтче. Ти си гайка. Ти си свързващата частичка между всички отделни парчета. А машината на преживяването зависи от нашето собствено съзнание. Вълнуващо начало на 4-тия фестивален ден, който зададе една различна посока за създаването на детски спектакли – небанална, индивидуална, смела и леко грапава на допир.

По никакъв начин не пренебрегвам останалите участници, напротив, сред тях имам дългогодишни любимци също в сферата/схемата „нескучен“ театър. Това е дуетът Десислава  Минчева (актриса) и Петър Тодоров (режисьор) от Център за изкуства „За Родопите“. Толкова съм писала за тях, че вече не помня тя кокошка ли беше, актриса  или птица с шантав смях, а той имаше ли мустаци или нямаше. Тази година, приятел, те гостуват с две представления – „Кокошка с брошка“ (автор и режисьор Петър Тодоров; сценография и костюми- Ханна Шварц; музикално оформление- Десислава Минчева) и „Жълто“ (режисьор- Петър Тодоров; сценография и костюми – Николина Костова-Богданова; музикално оформление- Десислава Минчева). И двете присъстват ярко със свое собствено излъчване и се докосват до различен вид аудитория, което е ценно и смислено.

„Кокошката“ е шарено пътешествие по пътя на истинската фантазия и разказване, в което Деси ще ни сподели колко е важно да останем себе си, да не се отказваме от различността, която ни отличава едни от други, била тя смешна, нелепа, странна или причудлива. Винаги се вълнувам от комбинацията в този дует – силно и категорично индивидуално актьорско присъствие, забъркано с интересно, нетипично и, бих казала, асиметрично режисьорско решение. В „Жълто“, представление за най-малките, се смеем искрено на закачките и нежните етюди, които общуват с децата на съвсем невербално ниво- там, където тепърва се зараждат усещания за допир, цвят, мирис. Радост от срещата с малки неща- малко цветя, малки декори, малки чадъри, малки усмивки.

„Сънни принцеси сънувани“ на ДКТ-Ямбол (автор – Румен Николов; режисьор- Ангел Попов; сценография и кукли – Недко Данев; музика- Стоян Косев; аранжимент – Рафаела Косева; участват – Стефка Янчева, Калина Баракова, Ангелина Русева, Тихомир Трифонов, Димитър Димитров, Ангел Попов) пък се опита да забърка приказки с приказки, герои с герои, сюжет със…сюжет, но някак, съвсем искрено, не ме запали в разказа си. Може би понякога се разминават начините, по които бихме разказали една история, нали? И в това няма нищо страшно. Или пък има?

Мили мой, почти съм към края  на разказа си. Не забравяй да отвиеш болтчетата на машинарията. Ако те стяга повечко. С някоя шега, танц, книга, фантазия. Или просто чаша бистра вода.

Катерина Георгиева

Comments are closed.